Дамаск, столица и главен град на Сирия, се намира в югозападния район на страната, на река Барада. По-голямата територия от Дамаск, включително правоъгълният древен град, е разположена на южния бряг на Барада. Модерните предградия се простират на северния бряг.

Дамаск е бил винаги важна търговска зона, известна със сушените плодове, виното, вълната, бельото, и коприните. Градът е бил популярен и с производството на оръжия. Днес той е най-големият търговски център за смокини, бадеми и други плодове, произведени в региона, коприна, кожени изделия, филигран, златни и сребърни предмети, както и инкрустирани дървени, медни и месингови изделия.

Улиците на града, с изключение на улицата, наричана Права (спомената в Библията в Деяния 09:11), на която се предполага, че е живял Св. Павел, са криви и тесни. Къщите често съчетават чудесно украсен интериор с ясен и мрачен екстериор. Стените, които гледат съм улиците, обикновено са без прозорци.

Дамаск е един от най-старите градове. Според египетски надписи от 15-ти век пр. Хр., Дамаск е столица на град-държава. По време на библейските времена градът е покорен от Давид. През 732 г. пр. Хр. Дамаск е завладян от асирийците, а през 333 и 332 г. пр. Хр. е завзет от Александър Велики. След смъртта на Александър през 323 г. пр. н. е., Дамаск става част от Селевкидската империя.

Християнството навлиза в Дамаск през 1-ви век, а градът се превръща седалище на епархията на епископа. През 635 г. е бил завзет от мюсюлманите, и за известен период преди основаването на Багдад през 762 г. градът е бил резиденция на халифите и е силно украсен и укрепен. През 1076 г. Дамаск е завладян от селджукските турци, а през 1154 г. от египтяните. Дамаск е седалището на Саладин, султанът на Египет и Сирия по време на Третия кръстоносен поход. През 1401 г. тюркският завоевател Тамерлан ограбва и изгаря града. Възстановен е през 1516 г., когато Османската империя го завзема. По-късно Дамаск е върнат на Египет от Ибрахим паша през 1832 г., но през 1841 г. е отново към Османската империя като част от Сирия. Въстание на мюсюлманското население през 1860 г. е довело до разрушаване на християнския квартал и избиването на много християни.

Докато тече Първата световна война (1914-1918 г.), турските и германските войски, насочили своите операции срещу Суецкия канал, са базирани в Дамаск. През 1918 г. градът е превзет от обединените сили под ръководството на британския фелдмаршал Аленби- арабски лидер, който впоследствие става Фейсал I, крал на Ирак. Файсал по-късно се опитва да направи Дамаск столица на независима арабска държава, а през март 1920 г. е обявен за цар на Сирия. Дамаск става столица на независима Сирия през 1946 г.