Китарата е популярен музикален инструмент с обемно, кухо тяло, цялото пълно с акустика, и гриф, който е с шест струни. Горните три струни са обикновено изработени от катгут или найлон; останалите са метални. Някои китари с метални струни се дърпат посредством малък понижаващ звука плектрум.

Приличащите на китара инструменти датират още древни времена, но първата спомената китара в нейната позната днес същност е от ХІV век. В нейната най-ранна форма тя има три двойни линии (части) на струни плюс самостоятелна струна (най-високата). Китарата навярно произхожда от Испания, където около ХVІ век има точно копие, произлизащо от средата на низшата аристокрация, инструмент от същия вид, който има шест двойни линии. Китарата става популярна в другите европейски страни през ХVІ и ХVІІ век и в късния ХVІІ век, когато пети курс от струни е бил прибавен над останалите четири. В средата на ХVІІІ век тя добива своята модерна форма, когато двойните линии са направени самостоятелни и шестата струна е прибавена над долните пет. Китарата прави през ХІХ век е вече с разширение на основната си структура, вкючваща дъгата на по-тясната средна част, изтънявайки горния профил, и променя специфичните си укрепители. Старите дървени столчета за звука са изместени от модерната машинизирана глава.

Дванадесетструнните китари имат шест двойни линии в стандартния звуков вариант. Хавайската, или най-силната китара, лежи напречно на колената на музиканта, който спира металните струни чрез плавно плъзгане на металната преграда по протежението на гърба на инструмента. Електрическата китара, открита заради популярната музика в САЩ през 1930 година, обикновено има солидно, нерезонансно тяло.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•